След затварянето на Ормузкия проток идва ред на пролива Баб ел-Мандеб в Аденския залив

Иран заплаши да наруши корабоплаването в пролива Баб ел-Мандеб в Аденския залив, стратегически воден път, свързващ Азия с Червено море и Суецкия канал.

Тази заплаха изглежда се материализира с намесата на йеменските хути, съюзници на Техеран, които поеха отговорност в събота за първата си атака срещу Израел от началото на войната. "Засилването на несигурността в други проливи, започвайки с Баб ел-Мандеб, е една от нашите възможности“, заяви ирански военен източник пред иранската информационна агенция Тасним на 21 март.

Иран възнамерява да разшири обхвата на регионалните си репресии, в случай че Съединените щати или Израел започнат сухопътна офанзива, според информационната агенция Тасним. Тази военна опция, въпреки призивите на Доналд Тръмп за мирни преговори, все още изглежда е на масата. Вашингтон продължава да увеличава военното си присъствие в Близкия изток. Съединените щати обмислят изпращането на допълнителни 10 000 войници, съобщи Wall Street Journal на 26 март. Тези войски ще бъдат в допълнение към 2000 парашутисти – елитни сили – които Съединените щати решиха да разположат по-рано тази седмица. Това е в допълнение към 2500 морски пехотинци на борда на USS Tripoli, които са на път за Близкия изток през последните 10 дни.

Изправен пред това, което Техеран възприема като нарастваща заплаха, режимът обмисля двустранна ескалация. Затварянето на друг проток – Баб ел-Мандеб – съвпада с навлизането на хутите, проиранска въоръжена групировка от Йемен, която досега е била изненадващо дискретна в конфликта, отбелязва Наташа Линдщет, специалист по авторитарни режими и насилствени недържавни субекти в Университета на Есекс. Хутите поеха отговорност в събота за първата си атака срещу Израел от началото на войната в Близкия изток.

"Уникалното географско положение на хутите в Йемен означава, че те са идеално разположени да действат в Червено море, особено в пролива Баб ел-Мандеб“, обяснява Юлиан Павлак, специалист по морска сигурност в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността (SWP) със седалище в Берлин.

И това е проток, често описван като стратегически. „В нормални времена около 15% от морския търговски трафик по стойност преминава през този канал“, подчертава Яспер Вершур, професор по системно инженерство и инфраструктурна сигурност в университета Делфт в Холандия, който е изучавал цената на прекъсванията в стратегическите морски канали.

Когато всичко върви добре, този проток в Аденския залив играе централна роля в транспортирането на петрол и газ от страните от Персийския залив до Европа. Тези танкери тръгват от пристанища в Персийския залив, преминават през Ормузкия проток, пресичат пролива Баб ел-Мандеб и след това пътуват нагоре по Червено море, за да достигнат Европа през Суецкия канал.  Този проход южно от Червено море също се използва интензивно от контейнери, пълни с азиатски продукти, предназначени за европейския пазар, обяснява Яспер Вершур.  С други думи, на теория „нарушаването на морския трафик в Ормузкия проток засяга главно Азия, докато блокирането на трафика в Аденския залив би трябвало да накаже повече Европа“, обобщава Дидие Льорой, изследовател и специалист по ислямистки движения в Близкия изток в Кралския висш институт за отбрана на Белгия.

Но ситуацията в Близкия изток далеч не е нормална в момента, което „ни принуждава да поставим в перспектива значението на канала Баб ел-Мандеб“, казва Яспер Вершур. Първо, защото настоящата война вече е взела морска жертва – Ормузкия проток – значително намалявайки броя на петролните танкери от Персийския залив, които могат да пътуват нагоре по Червено море.

Една държава обаче успя да пренасочи част от износа си на петрол, за да се съсредоточи повече върху Червено море: Саудитска Арабия. Благодарение на тръбопровода „Изток-Запад“ , Рияд се опитва да снабдява Азия от пристанището си Янбу на Червено море през пролива Баб ел-Мандеб. Ако този канал стане опасен, „Саудитска Арабия ще трябва да транспортира този петрол през Суецкия канал, което ще удължи сроковете за доставка и ще увеличи цените. Въпреки че количествата петрол, за които става въпрос, остават много по-малки от засегнатите от затварянето на Ормузкия проток“, обяснява Кристиан Бюгер, специалист по морска сигурност в университета в Копенхаген.

Морският трафик в пролива Баб ел-Мандеб беше намален много преди войните в Близкия изток. След 7 октомври и началото на войната в Газа хутите редовно бомбардираха кораби в Червено море. „Преди 2023 г. оттам преминаваха около 60 до 70 товарни кораба всеки ден. Днес този трафик е намален наполовина“, отбеляза Яспер Вершур. Въпреки че хутите са по-малко активни от почти година, повечето компании са били принудени до обходни маршрути, „особено през нос Добра надежда“, добави експертът.

Затварянето на пролива в Аденския залив вероятно няма да има толкова тежко въздействие, колкото може би си мислите. Това обаче би се случило във време, когато корабоплаването в Ормузкия проток вече е силно ограничено. „Блокадите и в двата канала едновременно биха могли да създадат огромни логистични проблеми при управлението на тези прекъсвания на потока от стоки“, твърди Юлиан Павляк.

Тази главоблъсканица може да има катастрофални последици... на хуманитарно ниво. Принудени да правят обходни маршрути, товарните кораби няма да могат да правят толкова много пътувания, колкото преди, което „ще принуди корабните компании да правят избор, често предпочитайки най-печелившите маршрути“, опасява се Яспер Вершур. Най-евтините доставки често включват стоки от първа необходимост – като зърно – до бедните страни, според интервюираните експерти. „Тук е заложена на карта преди всичко продоволствената сигурност на Африканския рог“, твърди Кристиан Бюгер.

Предстои да видим дали хутите искат и могат да блокират Гибралтарския проток по искане на Иран, след като в събота предприеха първата си атака срещу Израел. „Ако го направят, ще бъде неохотно“, казва Тим Епкенханс, специалист по Иран и мюсюлманския свят в университета във Фрайбург. Всъщност, тяхната дискретност от началото на войната в Близкия изток е била в техен интерес и в този на Иран. От една страна, „масираните удари на Съединените щати и проникването в организацията им от израелски служби, които успяха да обезглавят част от командването, охладиха тази въоръжена групировка“, обяснява Дидие Льорой.

Те също така се опасяваха, че „тяхното участие във войната ще удължи конфликта, което противоречи на интересите на Китай, който се превръща във все по-важен партньор за хутите“, добавя Тим Епкенханс. Това нежелание за участие не би притеснило прекомерно Иран, за когото хутите представляват „стратегически резерв, последна инстанция“, смята Наташа Линдщет.

Според експерти, интервюирани от Франс 24, йеменските съюзници на Техеран няма да имат големи затруднения да блокират пролива Баб ел-Мандеб, поне в началото. „Това е много тесен проход – по-малко от 30 километра на някои места – което улеснява операциите по блокадата“, твърди Наташа Линдщет. „Те разполагат с необходимите морски мини, за да блокират бързо прохода“, подчертава Кристиан Бюгер. Но докато „прекъсването на трафика е сравнително лесно и бързо, задържането на този проход затворен би било по-трудно“, казва Юлиан Павляк. Предвид заложеното на карта, военният и дипломатически натиск върху хутите би бил много силен, за да им се попречи да продължат да съществуват в Аденския залив. Преди всичко, заключава Наташа Линдщед, не е ясно „дали тази група все още разполага с финансовите и военните ресурси“, за да поддържа блокада в дългосрочен план.